Лекарят е човек придирчив и мнителен. За всяко научно твърдение – ново или позабравено, той изисква доказателства от клиничната практика.

И аз не правя изключение от правилото….Затова „повярвах“ на Сали и Джефри (авторите на бестселъра „А дали не е В12″) най-вече заради
богатата и стъписваща клинична илюстрация на зловещата и подмолна болестотворна роля на дефицита на този важен, но все пак…“един единствен витамин“.

В книгата са цитирани многобройни действителни случаи на хора от всички възрасти, с различни, но в повечето случаи погрешни диагнози,
чиито здраве и живот са разбити безвъзвратно само поради хроничен недостиг на вит. В12. Прочетете и вие за всички инвалидизирани деца и млади хора, в активната си творческа зрялост, както и за внезапния крах на остаряващи с достойнство и в добро здраве хора от третата възраст….

В социалните мрежи ще намерите още хиляди човешки доказателства на прикритата научна истина – в сложно устроената човешка био-енерго-информационна система, всички елементи са еднакво важни…..

Сега ще ви разкажа за първата от моите лични срещи с този съвременен Злодей – дефицитът на вит. В12.

Докато четях първата глава на книгата в елекронния й вариант, мислите ми се отправиха с тревога към едно парализирано дете от Видинско с неуточнена диагноза…

Красиво, умно и пъргаво момченце, което расте наглед здраво, учи се прилежно и радва всички с дарбата си да пее и играе нашенски народни танци…

Когато майката дойде при мен, детето, навършило едва 8 г. вече беше инвалид с доживотна пенсия…

От година и нещо лежеше с неясна парализа, преглъщаше трудно и не можеше да говори. Сърцето ми се сви когато видях на екрана на мобилния снимката на сгърчената, изкривена фигура, а на предишната – хартиена и цветна – прекрасното лице, с искрящи, любопитни и мъдри очи.

Всичко започнало с промяна в почерка и трудна концентрация, несръчност и внезапна загуба на равновесие. Започнал честичко да пада и престанал да танцува…Наскоро след това и почеркът станал нечетлив, а говорът – завален и неясен….

За последвалите десетки изследвания на всички възможни показатели в кръвта, за скенерите, ЯМР-ите и генетичните изследвания в чужди лаборатории, вероятно се досещате сами. Поставената работна диагноза „левкодистрофия“ не удовлетворява и самите лекари, но те не могат да докажат нищо друго…Споменатото сравнително рядко наследствено страдание се изразява в нарушена обмяна на определени мастни киселини и води до тежки мозъчни увреждания. Напълно сходни, впрочем с тези при детето.

Майката ме молеше за „алтернатива“ и аз наистина се втурнах да направя всичко, което можех и знаех…Дори изпросихме чрез Нова телевизия пари и купихме скъпо турманиево легло за ежедневна рехабилитация и осигурихме възможно най-чистити и доказано ефикасни естествени лекарства…

Наглед всички, дори и обществото, положиха сериозни грижи. Майката не се откъсваше от своето дете и изпълняваше стриктно всички препоръки.

Резултатът беше хилав и неокуражителен…Но ние не губехме надежда.

Докато през август 2015г. не прочетох книгата на Сали….

В миг се сетих изтръпнала за това дете и прозрях веднага огромната ни обща грешка….

Последвалият разговор с горката майка доказа, че съм права…

Някъде назад във времето някакъв лекар сякаш споменал за дефицит на В12, но другите отхвърлили идеята веднага.

Не укорявам своите колеги. Аз също можех да запитам дали е проверена стойността на В12, но не го направих.

Независимо, че вече е било късно, важното е, че и аз изобщо не се досетих за тази възможна причина.

Защото в университета дефицитните състояние и тяхната болестотворна роля не се изучават изобщо.

Когато книгата ми върна спомена за истинската роля на В12 за цялостната обмяна на веществата и за правилната дейност на нервната система,
започнахме инжекции веднага.

Но вече беше късно, много късно…

Детето очевидн е било с недостиг на В12 още от времето на вътреутробното си развитие. И нервната система е безвъзвратно увредена.
Месеци наред поставяхме инжекции, давахме и течен В12 през устата..

Ефект така и не настъпи…

През изминалите близо две години се сблъсках със стотици сгрешени диагнози и объркани съдби. Някои от тях за щастие са вече здрави.
Без никакви усилия. Само защото си набавиха навреме липсващият елемент – жизненоважният витамин В12.

д-р Мария Папазова