А дали не е B12 ?

А дали не е В12 ?

Един безмълвен убиец дебне милиони хора по целия свят.
Може би и вие сте сред тях….?

Този убиец е майстор на маскарада и поразява хората по най-различни начини. Един измъчва с тремори, друг – с депресия или психоза, трети – с мъчителни болки в краката или ръцете или даже парализа. Може да имитира болестта на Алцхаймер, множествена склероза (МС), ранен Паркинсон, диабетна невропатия или синдром на хроничната умора. Може да направи мъжете и жените безплодни и да увреди развитието на децата им. Понякога дреме и само тайничко увеличава риска от смъртоносни болести – от сърдечни и мозъчни удари до рак.

Това медицинско нарушение произтича от витаминен дефицит, но стандартната мултивитаминна таблетка обикновено не може да го предотврати; възможно е да не помогнат и високите дози от перорални формули.

Лекарите го смятат за „старческа болест“, но то може да порази всеки човек на всяка възраст, а понякога най-тежко засяга децата.

Нарушението, за което говоря, е дефицит на витамин В12.

Ако го развиете, то може да бъде лесно открито, третирано и излекувано – но само ако лекарят ви постави диагнозата, преди да е станало късно. За съжаление, това не се случва често.

Това е предговорът на книгата от един много известен лекар – много силен текст и ще даде точна представа за проблема!!!

Неотдавна на една европейска конференция, на която говорихме двамата със Sally Pacholok, споделих с делегатите, че където и да пътувам, винаги нося две книги със себе си.

Едната е Библията. Другата е книгата на Сали: „А дали не е В12?“.

„А дали не е В12?“ казва само истината и така „връща живота“ на хората с дефицит на В12, които иначе са напът да го изгубят.

Авторите, м.с. Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт са се посветили на благородна кауза. Те са превърнали труда си в безценен справочник за студентите по медицина, практикуващите лекари и другите здравни специалисти. И въпреки научния и високопрофесионалния си подход, те са съумели да го напишат достатъчно ясно и просто, за да бъде полезен и на пациентите с дефицит на В12, техните семейства и приятели.

За съжаление, въпреки всички налични до момента доказателства, медицинските специалисти като цяло продължават да учат, че недостигът на В12 засяга само кръвотворната система – иначе казано, че това е само нарушение на кръвта, водещо до анемия и образуване на мегалобластни червени кръвни телца в костния мозък.

С тази забележителна книга обаче Сали и Джефри успяват да покажат обратното. Дефицитът на В12 е мултисистемен, полигландуларен, многоаспектен метаболитен, токсичен (хомоцистеинов) синдром.
Интересът на Сали към проблема датира от 1985 г., когато самата тя получава редица погрешни диагнози въпреки типичната мегалобластоза и сериозна фамилна анамнеза, явно сочеща към дефицит на В12. Това кара Сали, медицинска сестра в спешно отделение, и съпруга й, Джефри, спешен медик, да проведат собствено проучване и да съберат, анализират и съпоставят многоброни научни статии, публикувани от уважавани университети и изтъкнати учени.

Още когато прочетох „А дали не е В12?“ за първи път през 2005 г., в съзнанието ми се запечатаха пет цитата. В началото се чудех защо. После осъзнах, че аз също се сблъсквам с този проблем от 1981 г., когато попаднах на първия си случай на недоимък на В12. Оттогава насам диагностицирам, лекувам и наблюдавам над 1000 пациенти с дефицит на В12 или 18 % от цялата ми практика, в сравнение с 0,01 % диагностицирани в национален мащаб.

Sally Pacholok Ето и петте поразителни цитата от книгата:

„Изтъкнати лекари бяха водили борба да хвърлят светлина върху епидемията от дефицит на В12 и бяха изгубили. Какъв шанс имах аз да променя нещата?“
„Бушува невидима за обществото ни епидемия, практически незабелязана и от медицинските специалисти.“
„Но аз не можех да се примиря с неспирния парад от хора, чийто живот е съсипан заради липсата на диагноза и терапия на едно лесно установимо, лесно лечимо състояние.“
„Това е най-предотвратимият и най-лечимият бич в медицината – но само ако решим да действаме.“
„Заедно можем да спрем тази епидемия.“

Питам се защо решаващата, подкрепена с доказателства информация, представена в тази книга, продължава да не се приема и лечението на недостига на В12 остава встрани от конвенционалната практика на всички континенти.

Нима съществува целенасочена конспирация за потискане и дискредитиране на тази информация и хората, които се борят да насочат световното внимание към този проблем? Кой печели от възпирането на простото, безвредно лечение на един витаминен дефицит? Това лечение може да спаси пациентите от нещастно съществуване, водещо в крайна сметка до бавна, болезнена, преждевременна смърт. Грижите за тези пациенти през често продължителните периоди на боледуване струва на правителствата милиарди долари, а на семействата им – много време, пари и болка.

И въпреки това тревожните факти са следните:

– Вниманието към дефицита на В12 от страна на медицинското съсловие и властта не само не се увеличава, но намалява;
– Настоящото поколение от лекари и невролози почти не познава това състояние;
– Сведенията за този дефицит се омаловажават и дори се представят объркващо в най-новите издания на уважавани учебници по медицина.

Дори когато клиницистите знаят, че трябва да лекуват в съответствие с добрата медицинска практика (да изследват, диагностицират, лекуват и спасяват живот), те се боят да започнат терапия поради липсата на съвременни национални директиви. Това води до множество погрешни диагнози, неправилно лечение, неизказани страдания и трагична смърт.

Огромно предизвикателство е да се променят закостенелите медицински схващания, дори когато последните водят до смърт или инвалидизиране. То става още по-голямо, когато фармацевтичните компании изкарват милиарди долари от медикаменти, които само модифицират и маскират симптомите на дефицита на В12 и на практика се борят срещу хората, на които би трябвало да помагат*. *(*Съдебен процес Alliance for Natural Health v. Sibelius, F. Supp. 2d, 2010 WL 2110071 (D.D.C. May 27, 2010.)

Но моля ви, Сали и Джефри, не се обезсърчавайте. И ние във Великобритания, и много хора по целия свят се възхищават и ви обичат, и са ви безкрайно признателни за безценния ви принос.

„Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.“ *(*Гал. 6:9. Бел. прев.)

д-р Джоузеф Чанди (Каялакаком)
Практикуващ лекар от Националната служба по здравеопазване на Великобритания
Носител на наградата „Величието на Индия“ за 2010 г. за медицинска служба в полза на общността

Да продължим с въпросите ….

Страдате ли от умора, анемия, депресия или чести падания?
Диагностицирано ли е детето ви със забавено развитие или аутизъм?
Или ваш близък с деменция, Алцхаймер или множествена склероза?

Да продължим с въпросите…

Какво, според вас, е общото между тези хора?

– Четиридесетгодишен репортер, който е изгубил способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му подозира ранен Алцхаймер…
– Красиво, нормално осеммесечно бебе, което постепенно спира да говори и реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно…
– Двадесетгодишна жена, изпаднала в тежка депресия, която се опитва да се самоубие…
– Балетна танцьорка, която едва не губи способността си да ходи след козметична операция …
– Шестдесет и девет годишна жена с проблеми с равновесието, която пада и получава фрактура на таза…
– Тридесет и осем годишна жена, прикована доживот към инвалидна количка след операция за стомашен байпас…
– Осемдесет и шест годишен мъж, който започва да страда от налудност и убива жена си…
– Петдесет и четири годишна жена, страдаща от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, които лекарят диагностицира като множествена склероза…
– Четиригодишно момиченце, диагностицирано с аутизъм…
– Седемдесет и три годишен мъж, чиито чести падания лекарите обясняват с напредналата възраст и евентуални микроинсулти…
– Млада жена, която не може да зачене…
– Дядо, който за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция…

Ето и общото между всички тях: никой от тях няма правилна диагноза !!!

Вместо това имат множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия, диабетна невропатия. В действителност обаче всички те страдат от едно и също медицинско състояние:

 

Дефицит на витамин В12

„Недоимъкът на витамин В12 е епидемия, водеща до повече вреди за здравето от полиомиелита, която може да бъде предотвратена с елементарен скрининг и лечение.“
Сали Пачолок

ЕТО и 2 трагични истории от 2009-а:

Първата е от майка, която разказва как шестмесечното й бебе започнало да показва признаци на изоставане в развитието. Педиатърката била запозната със състоянието на момиченцето, но просто го следяла. На 13 месеца и половина детето най-после било диагностицирано с тежък дефицит на В12 и през ноември 2008 г. започнало лечението. Две години по-късно се наблюдава известно подобрение, но изглежда диагнозата и терапията са закъснели твърде много и са довели до трайно мозъчно увреждане.

Вторият имейл е от сърдечен хирург, завършил медицина в „Харвард“. През декември той писал на Сали за погрешната си автодиагноза и неправилно лечение на възникнал през 2009 г. дефицит на В12, който довел до трайно неврологично увреждане.

Очевидно не може да се каже, че печелим войната с недоимъка на В12. И имаме нужда от вашата помощ. Кой ще се окаже следващият в тази коварна верига от невежество, потайност и лекарски грешки? Кой още трябва да пострада, за да бъде признато това нарушение и да получи ранна диагностика? Трябва ли това да бъде президент, папа, политик, кинозвезда, телевизионен водещ или спортен герой? Кой и какво още е нужно, за да обърне светът внимание?

Трябва да се насочим не само към медицинската общност, но и към застрахователните компании, законодателите и адвокатите. Като медици ни е много трудно да кажем последното, но истината е, че значимите промени в медицината често настъпват след натиск от страна на правото. Нужен е знаков процес или дори няколко такива, за да се привлече вниманието на повече медици. Десетилетният ни собствен и чужд опит показва, че това може да се окаже единственият път към съществена промяна. А промяна трябва да има, защото залогът е животът на милиони хора и милиарди долари.

Доказателствата, които ще прочетете в тази книга, ясно показват, че неоткритият и нелекуван дефицит на В12 води до тъкмо такива събития и не би трябвало никога да се случва. Всеки ден в здравните институции влизат и излизат хора с недиагностициран недоимък на В12. Въпреки това невежеството, апатията и острият недостиг на информация у медицинското съсловие позволява тази лоша практика да се повтаря хиляди пъти годишно.

дефицит на витамин б 12