Тест за Серумен В12

Измерва нивото на витамин В12 в серума на кръвта. Мненията за нормалните резултати при това изследване са противоречиви (вж. по-долу). Поради това изследването често се използва заедно с други маркери за дефицит на В12 (MMК, хомоцистеин и от неотдавна – холотранскобаламин).

Изглежда обаче, че тези маркери показват дефицит на В12 най-вече при пациенти със серумен В12 в „сивата зона“ (200 – 450 pg/ml). Смятаме, че прагът на нормата трябва да бъде повишен от 200 pg/ml поне на 450 pg/ml, тъй като дефицитите започват да се проявяват в гръбначно-мозъчната течност под 550 pg/ml.

Понястоящем смятаме, че нормалните нива на серумен В12 следва да бъдат над 550 pg/ml. С оглед на здравето на мозъка и нервната система и превенцията на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.

Често виждаме пациенти с клинични признаци на дефицит на В12, които не се изследват. Други не се лекуват, защото резултатите им попадат в сивата зона. Тази грешка води до отложена диагноза и повишен риск от увреждане.

Нещо повече: едва 20 % от общия серумен В12 е транскобаламин II – биологично активната форма. Другите два протеина (I и III) се смятат за неактивни, но се включват в общия серумен В12, с което внушават фалшиво успокоение, че състоянието на В12 при пациента е добро. Това е още една причина да се повиши долният праг на нормата за серумен В12.

Тест за Метилмалонова киселина (ММК) – не се прави изобщо в България!!!

Измерва количеството ММК в урината или кръвта. Повишените нива на ММК говорят за дефицит на В12 (вж. Единадесета глава). Според д-р Ерик Норман от Norman Clinical Lab, Inc., ММК е 40 пъти по-концентрирана в урината, отколкото в кръвта, затова уринният тест е за предпочитане пред кръвния. ММК в урината може да помогне за изключването на дефицит на В12, особено при настоящите ниски граници (обикновено под 200 pg/ml).

Анализът на литературата от миналото и настоящето, както и на хиляди изследвания на пациенти в продължение на повече от десет години обаче, ни кара да мислим, че няма смисъл да използваме ММК за определяне на дефицит на В12, когато серумният В12 ще свърши достатъчно работа в повечето случаи, стига лекарите да използват по-висок долен праг (над 450 pg/ml) в съчетание с клиничен преглед. Често наблюдаваме симптоматични пациенти със серумен В12 под прага или в „сивата зона“, но с нормална ММК, които откликват добре на терапия с В12. Опасно би било да не ги лекуваме, позовавайки се на нормалните нива на ММК, или да чакаме ММК да излезе от норма, а серумният В12 да падне още повече, което може да доведе до влошено здраве и трайни неврологични увреждания.

Нещо повече: серумната ММК също има ограничения и може да даде фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резултати. Специфичността на тези изследвания е спорна. Виждали сме симптоматични пациенти, на които е отказано лечение, защото серумният им В12 е в „сивата зона“, а уринната МК, серумната ММК и/или хомоцистеинът им е в норма, само за да се върнат много месеци по-късно във влошено състояние и изследвания, показващи дефицит.

Освен това стойностите на ММК могат да бъдат нормални при пациенти с дефицит на витамин В12, които приемат антибиотици, тъй като последните могат да унищожат чревната флора, необходима за синтеза на пропионова киселина.