Факти за дефицит на B12 при деца и бебета

1. Недостигът на В12 по време на бременността се свързва с неблагоприятни последици, в т.ч. дефекти на невралната тръба, преждевременно раждане, вътреутробно изоставане в развитието, повтарящи се спонтанни аборти.

2. Най-често срещаната причина за дефицит на В12 при малките деца е хранителен недостиг на майката и обикновено се проявява между 4 и 8-месечна възраст.

3. Витамин В12 е необходим за нормалния растеж и развитие на бебетата и децата.

4. Ясно са документирани случаи на лезии в главния и гръбначния мозък вследствие кобаламинов дефицит.

5. Ако не бъде лекуван, недоимъкът на В12 може да причини неврологични увреждания, които при липса на навременна диагноза могат да останат трайни. Бебетата са по-уязвими към трайни увреждания.

6. Късно откритият дефицит на В12 води до по-нисък коефициент на интелигентност.

7. Дефицитът на В12 може да причини умствено изоставане.

8. Дефицитът на В12 може бързо да доведе до изоставане във физическото развитие, а ако не бъде своевременно лекуван – до кома и смърт.

9. Високите дози фолиева киселина маскират обичайните признаци на кобаламинов дефицит в кръвната картина (анемия и/или макроцитоза). Такива добавки се предписват на всички бременни жени.

10. Много жени в детеродна възраст имат недиагностицирана цьолиакия, автоимунна пернициозна анемия или дефицит на В12 вследствие други причини (най-вече хранителни). Техните деца са във висок риск от кобаламинов недоимък. Рискът от мозъчно увреждане нараства, ако майката кърми.

11. Децата, при които се установява недостиг на В12 и се назначава терапия, имат по-нисък коефициент на интелигентност, „което показва, че на даден етап може да е настъпило малко мозъчно увреждане: това може да се е случило в края на първите години от живота им, когато са показали регрес или забавяне в моторното развитие, или по време на дългите периоди без В12“ (McNicholl, B., Egan, B. Congenital pernicious anemia: effects on growth, brain, and absorption of B12. Pediatrics, Vol 42, Nol 1, July 1968:149-156). Според едно проучване на деца на вегетарианци пониженият коефициент на интелигентност е често срещан при деца с недоимък на В12 в ранното си развитие, дори впоследствие да са започнали да получават достатъчни количества от витамина.

12. Все по-често на бебета и малки деца се назначават инхибитори на протонната помпа заради гастроезофагеален рефлукс (ГЕР). Хроничната употреба на тези медикаменти води до дефицит на В12.

Ключови моменти в диагнозата при бебета

Недиагностицираният кобаламинов дефицит при бебетата води до необратими неврологични увреждания. Недоимъкът на В12 е прогресивен, свързан с различни увреждания на главния и гръбначния мозък и периферните нерви в зависимост от продължителността на състоянието. Този дефицит е една от малкото потенциално обратими причини за неврологични увреждания при своевременно установяване и правилно лечение. Ранната диагноза и терапия могат да предотвратят сериозни последици в дългосрочен план.

Дефицитът на витамин В12 при бебетата и малките деца може да има следните неврологични и хематологични признаци и симптоми:

– Забавяне в развитието
– Регрес в развитието
– Раздразнителност
– Слабост
– Хипотония
– Атаксия
– Апатия
– Тремор
– Миоклонус на главата, крайниците и езика
– Неволеви движения
– Гърчове
– Анорексия
– изоставане във физическото развитие
– Незадоволително наддаване на тегло
– Незадоволителен растеж на главата (микроцефалия)
– Незадоволителна социализация
– Незадоволителни моторни умения
– Забавяне в езиковото развитие
– Проблеми с говора
– Нисък коефициент на интелигентност
– Умствено изоставане
– Хематологични отклонения (не са задължителни)
– Макроцитоза
– Анемия
– Тромбоцитопения
– Панцитопения

Често срещани находки:

– Аномалии в компютърнотомографския образ на мозъка: церебрална мозъчна атрофия, уголемени вентрикули
– Аномалии в магнитнорезонанския образ на мозъка: церебрална мозъчна атрофия, уголемени вентрикули
– Аномалии в ЕЕГ: генерализирана бавна активност

От книгата А дали не е В12? Епидемия от погрешни диагнози с автори Сали Пачолок и Джефри Стюарт

гастро

Гастроентерологични проблеми и витамин B12

На вниманието на колегите гастроентеролози:
Подценяваният проблем – дефицит на витамин В12

Недостигът на В12 засяга всички системи на организма и е велик имитатор, който може да наподобява най-различни медицински проблеми. Освен невропсихиатричните проявления, той може да причини недостиг на въздух, умора, обща слабост, анемия, лошо храносмилане, симптоми като при гастроезофагеален рефлукс констипация, диария, загуба на тегло, повтарящи се спонтанни аборти, аномалии в цитонамазките, безплодие, остеопороза, затруднено зарастване на рани и отслабени имунни реакции.

В рисковата група за дефицит попадат всички пациенти с гастроентерологични проблеми: остър и хроничен гарстрит, язва, ентерит и колит, гастроезофагеален рефлукс, цьолиакия, болест на Крон, H. pylori, бактериален свръхрастеж в тънкото черво, стомашно-чревна операция, стомашен байпас за намаляване на теглото, вегетарианство и веганство и др. Лекарите на знаят и не предупреждават пациентите си да не използват прекомерно микровълновата фурна за затопляне на млечни и месни храни, тъй като така частично се унищожава наличният В12.

Освен това, медицинската общност не е информирана за тежките последствия от хроничната употреба на някои ежедневно предписвани медикаменти: метформин, инхибитори на протонната помпа, Н-2 блокери или големи количества антиациди, както и всички антибиотици – те затрудняват сериозно усвояването на В12 и водят неизбежно до латентен дефицит, а впоследствие и клинично проявен дефицит.

Тъй като дефицитът на В12 засяга тежко много от системите в организма, а се лекува лесно, лекарите би следвало целенасочено да откриват жертвите му и да назначават терапия. Това е особено важно сега, когато поколението на „бейби бума“ навлиза в напреднала възраст – годините на най-високия риск от проблеми, свързани с недоимъка на В12.

Две скъпоструващи области от медицинските грижи заслужават специално внимание, защото са свързани с дефицит на В12: широката употреба на инхибитори на протонната помпа и операциите за стомашен байпас при затлъстяване.

Инхибиторите на протонната помпа се използват вече над 20 години при язви на стомаха и дванадесетопръстника, за предотвратяване появата на стресови язви, както и при гастроезофагеален рефлукс, ларингофарингеален рефлукс, хранопровод на Барет, гастриноми и синдром на Цьолингер-Елисон.

Първоначално инхибиторите на протонната помпа бяха предназначени за краткосрочна употреба. Повечето пациенти днес обаче разчитат на тях неограничено време.

Болшинството ги приемат за контролиране симптомите на гастроезофагеален рефлукс. Лекарите спокойно ги предписват, защото ги смятат за много безопасни.

Това обаче е заблуда, защото забравят ролята на стомаха за усвояването на витамин В12. Инхибиторите на протонната помпа намаляват стомашните киселини, необходими за отделянетон на В12 от протеините – първата стъпка към усвояването му. В резултат на това пациентите, които хронично приемат такива медикаменти, могат лесно да придобият кобаламинов дефицит, особено ако от самото начало имат недостатъчни запаси.

През 2008 г. по света са били похарчени 25,6 милиарда долара за инхибитори на протонната помпа. През 2001 г. компанията General Motors Corporation отдели 55 милиона долара само за Prilosec за настоящите и пенсионираните си служители. Инхибиторите на протонната помпа имат своето приложение, но ние се питаме защо толкова често се изписват на хора в напреднала възраст, след като се знае, че 30 % от тях страдат от недостиг на стомашни киселини и стомашна атрофия. Тези медикаменти често не им помагат, но за сметка на това намаляват способността им да усвояват В12 и запасите им от витамина.

Гастроентеролозите, които правят ендоскопия, би трябвало винаги да измерват рН на стомаха по време на процедурата. Много пациенти имат хипохлорхидрия или ахлорхидрия. Те могат да подобрят симптомите си, като подправят храната си с ябълков винен оцет, приемат по-малки и по-чести порции храна и избягват лежането след хранене. Възможно е някои пациенти да имат H.pylori и да се нуждаят от точна диагноза и лечение.

Лекарите и у нас все по-често препоръчват стомашен байпас на пациенти със затлъстяване, защото смятат, че това може да предотврати смъртта или инвалидизацията им. Често обаче се случва точно обратното защото не се осъзнава ролята на витамин В12. Повечето медици не изследват В12 преди операцията, а още по-лошото е, че пропускат да назначат профилактика с витамина и да проследят състоянието на пациентите си. В спешното отделение идват безброй пациенти със стомашен байпас и тежка анемия, травми след падане или психични изменения, защото лекарите им не са се досетили, че стомашният байпас след време ще доведе до тежък кобаламинов дефицит.Всички пациенти със стомашен байпас или болест на Крон, независимо дали са били оперирани, би трябвало да приемат профилактично високи дози В12, без да се чака появата на симптоми, защото с времето рано или късно ще развият дефицит.

Нека да си припомним сложният метаболитен път на витамин В12 – различният витамин!

В естествено състояние кобаламинът се открива само в животинските продукти. За разлика от други витамини, неговата голяма молекула трябва да премине през няколко основни стъпки в процеса на храносмилане, за да бъде правилно усвоена. Разграждането става на следните етапи:

– В стомаха В12 се освобождава от протеините чрез пепсина. В тази стъпка е важна киселинната среда на здравия стомах, произвеждащ достатъчно солна киселина.
– Париеталните клетки на стомаха отделят също така вътрешен фактор, необходим за усвояването на В12.
– След като витаминът се освободи от протеина, той се свързва с кобалофилините – протеини-рецептори за В12.
– Тези комплекси се разграждат в дванадесетопръстника от панкреатичните протеази, които позволяват на освободения витамин В12 да се свърже с вътрешния фактор.
– Комплексът от витамин В12 и вътрешен фактор се пренася до илеума (с участието на свободен калций). Там той се свързва с рецепторите на клетките на илеума и прониква през лигавицата му.
– Свободният В12 се свързва с плазмения протеин транскобаламин II (TC II), който го пренася в кръвотока и отвежда до органите, костния мозък и различните клетки на тялото. Всички излишъци отиват в черния дроб, където се съхраняват.

Метаболизмът на В12 е сложен и лесно нарушим процес, който може да бъде възпрян от множество проблеми – генетични, храносмилателни, метаболитни, хирургични, диетични, фармацевтични, автоимунни. Това обяснява широкото разпространение на кобаламиновия дефицит въпреки богатото наличие на нутриента в обичайната ни храна.

Кобаламиновият дефицит може да порази всеки и на всяка възраст, но при някои пациенти рискът е по-голям, отколкото при други. Болшинството случаи са резултат от нарушения на усвояването като най-висок е рискът при хората в напреднала възраст, защото 30 до 40 % от тях страдат от атрофичен гастрит. Това състояние, както и хроничната употреба на инхибитори на протонната помпа, драстично намаляват нивата на стомашни киселини, необходими за освобождаването на В12 от животинските протеини.

Освен това, възрастните хора често имат неустановен бактериален свръхрастеж в тънкото черво, водещ до малабсорбция и последващ дефицит на В12. Смята се, че този проблем засяга около 15-20 % от хората в напреднала възраст. При него недоимъкът на В12 произтична от захващането на витамина от микроорганизмите в тънките черва.

Малабсорбцията обаче се среща често при хора от всички възрасти със следните медицински проблеми:

– болест на Крон, синдром на сляпата бримка, цьолиакия, H. pylori и други храносмилателни нарушения;
– претърпени стомашно-чревни операции, включително за намаляване на теглото като стомашен байпас;
– претърпяна лъчетерапия за рак на стомашно-чревния тракт, гърдата или тазовите органи.

Друга причина за дефицита на В12 е пернициозната анемия, при която автоимунният процес унищожава клетките, произвеждащи вътрешен фактор. Пернициозната анемия може да възникне на всеки етап от живота, но обикновено се смята, че е по-типична за средната възраст и по-късно. Въпреки че много лекари я възприемат за „северноевропейска болест“, новите изследвания показват, че засяга всички етнически групи. Гените играят сериозна роля за това, поради което роднините на болни от пернициозна анемия са в близо 20 пъти по-голям риск от средно статистическия.

Бедната на В12 храна също може да причини дефицит, често при хора без други рискови фактори. Една от рисковите групи, често пренебрегвана от лекарите, са загрижените за здравето си вегани, вегетарианци и провърженици на макробиотични диети. Много от тях не приемат достатъчно количество добавки от В12; някои консумират спирулина или темпех, защото смятат, че са богати на Б12, но всъщност съдържат негови аналози, които блокират усвояването на истинския кобаламин и водят до фалшиво високи серумни нива на В12 при изследване. Ако не са добре информирани относно В12, веганите и вегетарианците лесно могат да получат дефицит, също както бебетата, кърмени от майки веганки и вегетарианки с недостиг на витамина. При тези деца дефицитът може да се прояви с изоставане в развитието, аутистични симптоми, проблеми с моториката, загуба на езикови и социални умения, изоставане във физическото развитие.

Да повторим отново:

Някои медикаменти по лекарско предписание намаляват запасите от В12, особено при пациенти в напреднала възраст. Сред най-често срещаните са инхибиторите на протонната помпа, метформинът (Glucophage), Н-2 блокерите, антиацидите, антиконвулсантите, някои антибиотици и колхицинът. Диазотният оксид и други нитрати (нитропрусид) окисляват В12 и могат да причинят дефицит. Чест виновник за проблема при жени в млада и средна възраст са оралните контрацептиви.

Ето и разработеният анамнестичен въпросник, който можете да използвате в ежедневната си практика за откриване на риск от дефицит на В12:

Гастроинтестинални рискови фактори

– Поставяли ли са ви диагноза възпаление и/или загуба на стомашна лигавица (стомашна атрофия)?
– Установено ли е намалено количество на стомашните киселини?
– Страдате ли от гастрит?
– Страдате ли от язва?
– Имате ли гастроезофагеален рефлукс (ГЕР)?
– Имате ло дивертикулоза?
– Имате ли открили предракови стомашно-чревни образувания или рак на храносмилателната система?
– Претърпявали ли сте стомашно-чревна резекция (частична или пълна гастректомия), операция за стомашен байпас за намаляване на теглото или частично или пълно отстраняване на илеума (последната част на тънкото черво)?
– Имате ли синдром на неправилно усвояване като болест на Крон, възпаление на червата, синдром на раздразненото черво или цьолиакия (глутенова ентеропатия)?
– Имате ли близки с автоимунна пернициозна анемия?
– Имате ли бактериален свръхрастеж в тънкото черво?
– Имате ли тения или други чревни паразити?
– Спазвате ли вегански, вегетариански, макробиотичен или суровоядски режим на хранене?
– Алкохолик ли сте?
– Приемате ли някой от следните медикаменти: инхибитори на протонната помпа (омепразол (Prilosec), Nexium, Prevacid, Protonix), Н2 блокери (ранитидин (Zantac), Pepcid, Tagamet, Axid), метформин (Glucophage), антиконвулсанти (фенитоин (Dilantin), фенобарбитал, Mysoline), калиеви добавки, контрацептиви, колхицин, неомицин, метотрексат, холестирамин (Questran), колестипол (Colestid) или аминосалицилова киселина?

Дефицитът на В12 (кобаламин) би трябвало постоянно да бъде на екрана на радара ви по няколко причини. Превенцията, ранното откриване и лечението на недоимъка са важни проблеми за общественото здравеопазване, защото са от решаващо значение за предотвратяване развитието на необратими неврологични изменения, които биха могли да засегнат качеството на живота.“

„Дефицитът на В12 засяга около една четвърт от американското население, като по-често се среща при хора в напреднала възраст и възрастни с определени предразполагащи състояния… Здравните специалисти трябва да знаят, че недоимъкът на В12 често остава незабелязан и може да доведе до пагубни и необратими усложнения. Ранното лечение е ефективно и предотвратява инвалидност вследствие на хематологични и/или невропсихиатрични усложнения.“
Центрове за контрол и превенция на заболяванията, 29 юни 2009 г. (1)

Изготвила материала : доц. Д-р Мария Папазова, доктор по медицина
Извадки със съкращения от научната монография на Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт „А дали не е В12“

рак и витамин B12

ЕДНА НЕУДОБНА ИСТИНА или … КАНЦЕРОГЕНЕН ЛИ Е ВИТАМИН В12?

Преди няколко десетилетия фармацевтичната индустрия разпространи умело сред медицинската общност „научната новост“, че витамин В12 е канцерогенен.

В резултат на това, независимо от очевидния абсурд на твърдението, лекарите от всички специалности започнаха да избягват приложението му. Впоследствие мълвата обхвана цялото общество и независимо от липсата на каквито и да е научни доказателства и клинични потвърждения, все още много хора и у нас се страхуват да приемат В12, а в онкологичните отделения лекарите продължават да съветват пациентите си категорично да го избягват. Каква е истината?

Прочетете краткия материал и ще разберете.

Да започнем с общоизвестния медицински факт, че пернициозната анемия – една от формите на дефицит на В12, е свързана с повишен риск от рак на стомаха. В този случай и злокачественото заболяване, и анемията е резултат от автоимунен процес, чрез който организмът атакува собствените си клетки и уврежда т.н. париетални клетки в стомаха. Увредените клетки не могат да произвеждат вътрешен фактор, необходим за усвояването на В12 и солна киселина (необходима за нормалното функциониране на стомаха и усвояването на В12). Автоимунният процес предизвиква едновременно дефицит на В12 и увредени клетки, които могат да се превърнат в ракови.

По-малко известно е обаче, че ниските нива на В12 са рисков фактор и за други форми на рак, които нямат нищо общо с пернициозната анемия. Ето защо хората с дефицит на В12, независимо от причината – непълноценно хранене, дефекти на метаболизма, стомашен байпас, стомашно-чревни операции, контакт с диазотен оксид, употреба на медикаменти, понижаващи нивото на В12 – може би несъзнателно се излагат на риск от злокачествени заболявания.

Една от най-ясните установени връзки е тази между рака на гърдата и недоимъка на В12. Учените в „Джон Хопкинс“ измерват В12 в кръвни проби от жени, дарили кръв, и сравняват резултатите на 195 жени, които впоследствие развиват рак на гърдата, с тези на здрави жени. Установяват, че сред жените след менопауза рискът от рак на гърдата е два до четири пъти по-висок при тези с В12 в най-ниските 20 %, отколкото при останалите.

Други видове рак също се свързват, макар и некатегорично, с дефицита на витамин В12. Сред тях са ракът на маточната шийка, ракът на белите дробове и ракът на устната кухина.

рак и витамин B12

Ниските нива на В12 спомагат за развитието на рак?

Това е вълнуващо откритие, защото профилактичното приемане на В12 намалява риска, а увеличеният му прием след поставяне на диагнозата подпомага оздравителния процес. Приемането на В12 е изключително лесна, но и прекалено ЕВТИНА стъпка и точно там е проблемът. Имате ли представа за размера на цената на препаратите за химио- “терапия“, която се прилага повсеместно, трови и убива, в сравнение с жълтите стотинки, които струват препаратите с В12?

Защо ниските нива на В12 спомагат за развитието на рак? Една от причините е, че организмът се нуждае от големи количества В12, за да може фолиевата киселина да прояви пълноценно физиологичния си ефект. Една от основните задачи на фолата е да синтезира нуклеотидните „тухлички“ на ДНК. Когато фолатът остане неизползваем поради липсата на В12, той не може да си свърши работата.

Това води до дисбаланс в осигуряването на „тухлички“ за ДНК и организмът се принуждава да промени структурата на ДНК, което я прави по-уязвима. Изследванията на проф. Мирко Белянски доказват, че разкъсаните вериги на ДНК – т.н. „дестабилизирана ДНК“ дори и без наличие на мутации, е сериозна крачка към злокачествено клетъчно израждане. Това е увертюрата на рака. Изследванията показват, че разкъсването на хромозомите е в абсолютна зависимост от дефицита на фолат и В12 (или с високи нива на хомоцистеин, които също са резултат от недоимък на витамин В) и че достатъчните добавки с В12 могат да намалят това разкъсване.

Очевидно, вместо да повтаряме измислицата за канцерогенния ефект на В12, трябва да си зададем правилните въпроси:

Възможно ли е дефицитът на В12 да повиши риска от рак?

По-голям ли е рискът да развиете рак, ако нивата ви на В12 са прекалено ниски? Изследванията сочат, че отговорът е „да“. Ето част от заключенията в медицинската литература:

– Учени, изследвали нивата на В12 при жени със и без рак на шийката на матката, установяват, че фолиевата киселина и В12 имат защитен ефект.
– Изследване на човешкия папиломавирус (HPV), свързван с развитието на рак на шийката на матката, установява, че жените с по-ниски нива на В12 са склонни към по-упорити инфекции с HPV .
– Неотдавнашно проучване показа, че рискът от инвазивен рак на шийката на матката е силно повишен при жени с високи нива на хомоцистеин – аминокиселина, която при натрупване уврежда организма. Високият хомоцистеин от своя страна се свързва с ниски нива на фолат, витамин В12 и/или витамин В6.
– Учени от Алабама изследват жени във висок риск от рак на устата поради дъвчене на тютюн или бетел. Оказва се, че тези, които консумират по-малко животински продукти, по-често получават малигнени лезии от останалите, като най-висок е рискът при жените, приемащи малки количества както животински продукти, така и зеленчуци. Резултатът не е учудващ, предвид факта, че В12 от животинските продукти и фолатът от зеленчуците работят ръка за ръка.

Освен това, дефицитът на В12 може да навреди на биологичния процес метилиране, което предизвиква „включване“ на грешни гени или хромозоми или пречи на активирането на правилните. Аномалното метилиране е характерно за клетки в процес на превръщане в ракови, а ученият Санг-Ун Чой отбелязва, че „Хипометилирането на геномната ДНК е често срещан феномен при рака на дебелото черво, белите дробове, стомаха, матката и шийката на матката“. При някои видове се наблюдава и аномално хиперметилиране.

Каква е ролята на правилното метилиране и необходимите за него нутриенти в храната за предотвратяването на рака? Едно изследване показва, че храната с високо съдържание на фолат, нужен за правилното метилиране, се свързва с почти 40 % понижаване на риска от рак на дебелото черво. (Помните, че фолатът действа само в присъствието на витамин В12, така че ако имате дефицит на В12, голяма част от фолата в организма ви ще остава неизползваем.) Друго изследване установява, че високите дози фолиева киселина и витамин В12 забележимо намаляват предраковите клетки в слюнката на пушачите. Трето изследване, този път в Япония, открива, че пушачите, които приемат добавки от В12 и фолиева киселина, показват драстичен обрат в измененията на клетките, свързвани с развитието на рак. Налице са също данни, свързващи неправилното метилиране и бедната на важните за него нутриенти храна с рак на черния дроб, мозъчни тумори в детска възраст, лимфома и рак на панкреаса (10).

Лошото метилиране води и до високи нива на аминокиселината хомоцистеин, която увеличава риска не само за сърдечни заболявания, но може би и за рак (особено от типичните за жените видове). Онкологът Б. Т. Жу отбелязва, че високите нива на хомоцистеин, вследствие недостиг на В12, фолат и/или В6, могат да предизвикат аномално разграждане на естрогените, намаляване на нивата на определен естрогенен метаболит, възпрепятстващ развитието на рак и натрупване на друг със „силен проканцерогенен“ ефект.

„Тази хипотеза – пише той, – предполага, че достатъчният хранителен прием на фолат, витамин В6 и витамин В12 може да намали свързания с хиперхомоцистинемията риск от хормонално злокачествено заболяване“ (11).

Нещо повече: дефицитът на В12 нарушава функциите на имунната система, а неадекватната имунна система не може да ви предпази от раковите клетки. Всъщност проблемите с имунната система, резултат от недоимъка на В12, са свързани не само с рак, но и с други проблеми, които ще разгледаме в следваща статия.

Кога дефицитът на В12 предизвиква фалшиви опасения от рак?

Освен че реално повишава риска от рак, недоимъкът на В12 повишава вероятността да получите неправилна диагноза за предракови лезии, особено при жените. Причината е, че в резултат от този дефицит клетките на лигавицата на шийката на матката се деформират. Тези изменения предизвикват аномален вид на цитонамазката, което често води след себе си допълнителни изследвания и дори ненужни операции.

Ето защо подозрението за предмалигнени клетки в цитонамазката винаги трябва да кара лекаря да назначи подробно изследване за В12, преди да постави окончателна диагноза, като терапия налагат и резултати в сивата зона.

Ето и няколко случая от клиничната практика, цитирани в книгата на Сали Пачолок „А дали не е В12“:

През 2010 г. ни се обади Джена (сега на 39 години), която беше получила тежко увреждане вследствие на недиагностициран дефицит на В12 след стомашен байпас. Нито един от лекарите ѝ не бе назначил добавки с В12 или поне проследяване на статуса. Тя имаше множество признаци и симптоми на недоимък от четири години, но специалистите не го бяха установили. Освен това имаше атипични клетки в цитонамазката, които бяха накарали гинеколога да приложи дилатация и кюретаж и бримкова електрохирургична ексцизия.

Аномалиите в клетките продължиха, докато най-сетне не бе установен тежкият дефицит на В12. Ако само един от лекарите ѝ, в т.ч. гинекологът ѝ, беше запознат с признаците и симптомите на този недоимък, Джена нямаше да остане трайно прикована към инвалидната количка.
Джена е получила подостра комбинирана дегенерация на гръбначния стълб, причинена от късно открития дефицит на В12. Няма чувствителност в краката, пикочният ѝ мехур не функционира нормално заради неврологично увреждане вследствие на недоимъка. В резултат на това тя страда и от задържане на урина, чести инфекции на пикочните пътища и се нуждае от ежедневна катетеризация.

Възможно е атипичните цервикални клетки при жени с дефицит на В12 в крайна сметка да се превърнат в ракови, ако недоимъкът не се лекува. (Това подсказва ясната връзка между дефицита на В12 и рака на маточната шийка.) Ето защо лекарите, които заподозрат възможен недоимък при жени с проблемни цитонамазки, могат не само да им спестят време, пари и стрес, но и да спасят живота поне на някои от тях.


Доц. д-р Мария Папазова по книгата на Сали Пачолок „А дали не е В12“