А дали не е B12

Знаете ли, че… за лекари ?

1. Възможно е наличието на дефицит на В12 и/или пернициозна анемия без данни за анемия или макроцитоза.
2. Възможно е наличието на дефицит на В12 и/или пернициозна анемия при пациенти с нормална пълна кръвна картина или микроцитозна анемия.
3. Някои пациенти с дефицит на В12 биват диагностицирани с анемия поради хронични вътрешни кръвоизливи. След подробни изследвания, доказващи липсата на кръвоизлив, се поставя диагноза „необяснена анемия‘.
4. В миналото, докато настъпят симптоми на анемия, над 80 % от пациентите са показвали неврологични проявления, а при 50 % това е довело до трайни увреждания.
5. Пациенти получават трайни неврологични увреждания заради закъснели или погрешни диагнози на дефицит на В12.
6. Пациенти с дефицит на В12 са приковани към инвалидни колични или легло заради хронична липса на правилна диагноза.
7. Недиагностицираният дефицит на В12 може да доведе до трайна спастична походка или парализа.
8. При около 25 % от нелекуваните пациенти се появява периферна невропатия.
9. Леки промени в психичното състояние се наблюдават при две трети от пациентите преди началото на терапията.
10. Пациенти с дефицит на В12 получават диагноза за диабетна невропатия.
11. Пациенти с дефицит на В12 или пернициозна анемия получават диагноза за множествена склероза.
12. Пациенти с дефицит на В12 получават диагноза за деменция, изискваща прием в клиника или хоспис.
13. Пациенти с дефицит на В12 получават диагнози за психиатрични разстройства.
14. Дефицит на В12 се открива във всички възрасти – от кърмаческа до старческа, както и във всички етнически групи.
15. Изследванията показват, че дефицитът на В12 засяга един на всеки седем души в напреднала възраст. Според някои проучвания броят им е даже по-голям – до 25 %.
16. Спешните медици се сблъскват с недиагностицирани или погрешно диагностицирани пациенти с дефицит на В12 при почти всяка смяна.
17. Дефицитът на В12 причинява хиперхомоцистинемия, която от своя страна увеличава риска от инсулти, инфаркти на миокарда, дълбоки венозни тромбози и белодробен емболизъм.
18. Дефицитът на В12 причинява световъртеж, нарушения в равновесието и ортостатична хипотензия.
19. При много пациенти в напреднала възраст с фрактури вследствие на падане се установява дефицит на В12.
20. Пациентите, изложени на въздействието на диазотен оксид по време на хирургична или стоматологична интервенция, могат да се влошат и дори да починат поради неоткрит предоперативен дефицит на В12.
21. Пациенти, които две до шест седмици след операция се оплакват от парестезия, симптоми на преходни исхемични атаки, чести падания и/или промени в психичното състояние, могат да страдат от миелопатия, индуцирана от диазотния оксид вследствие на недиагностициран дефицит на В12.
22. Дефицитът на В12 се диагностицира лесно, лекува се евтино, а тестовете се реимбурсират.
23. Неправилните диагнози при дефицит на В12 могат да доведат до скъпоструващи дела за лекарска грешка.
24. Ранното диагностициране на дефицит на В12 може ще спести значителни средства на здравната система, като драстично намали разходите за прегледи в спешните отделения, хоспитализации, рехабилитации, домашни грижи и престой в хосписи.
25. Ранната диагностика може да спести милиарди долари.
26. Съществува критичен прозорец за лечение на дефицит на В12, преди да са настъпили необратими неврологични увреждания.
27. Центровете за контрол на заболяванията докладват, че 1 на всеки 31 американци над петдесетгодишна възраст има дефицит на В12. Тези данни подценяват реалната ситуация, защото използват твърде ниски долни граници за серумен В12.
28. Честотата на дефицит на В12 при кърмачета и малки деца е неизвестна, но медицинската литература ясно показва, че педиатричният дефицит на В12 се подценява.

от книгата А дали не е B12 ? на Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт

Sally Pacholok

НАИСТИНА ЛИ Е ОПАСЕН ДЕФИЦИТЪТ НА В12 – ИЗ АРХИВА НА ЖЕРТВИТЕ

Лекарят е човек придирчив и мнителен. За всяко научно твърдение – ново или позабравено, той изисква доказателства от клиничната практика.

И аз не правя изключение от правилото….Затова „повярвах“ на Сали и Джефри (авторите на бестселъра „А дали не е В12″) най-вече заради
богатата и стъписваща клинична илюстрация на зловещата и подмолна болестотворна роля на дефицита на този важен, но все пак…“един единствен витамин“.

В книгата са цитирани многобройни действителни случаи на хора от всички възрасти, с различни, но в повечето случаи погрешни диагнози,
чиито здраве и живот са разбити безвъзвратно само поради хроничен недостиг на вит. В12. Прочетете и вие за всички инвалидизирани деца и млади хора, в активната си творческа зрялост, както и за внезапния крах на остаряващи с достойнство и в добро здраве хора от третата възраст….

В социалните мрежи ще намерите още хиляди човешки доказателства на прикритата научна истина – в сложно устроената човешка био-енерго-информационна система, всички елементи са еднакво важни…..

д-р Мария Папазова витамин B12

Сега ще ви разкажа за първата от моите лични срещи с този съвременен Злодей – дефицитът на вит. В12.

Докато четях първата глава на книгата в елекронния й вариант, мислите ми се отправиха с тревога към едно парализирано дете от Видинско с неуточнена диагноза…

Красиво, умно и пъргаво момченце, което расте наглед здраво, учи се прилежно и радва всички с дарбата си да пее и играе нашенски народни танци…

Когато майката дойде при мен, детето, навършило едва 8 г. вече беше инвалид с доживотна пенсия…

От година и нещо лежеше с неясна парализа, преглъщаше трудно и не можеше да говори. Сърцето ми се сви когато видях на екрана на мобилния снимката на сгърчената, изкривена фигура, а на предишната – хартиена и цветна – прекрасното лице, с искрящи, любопитни и мъдри очи.

Всичко започнало с промяна в почерка и трудна концентрация, несръчност и внезапна загуба на равновесие. Започнал честичко да пада и престанал да танцува…Наскоро след това и почеркът станал нечетлив, а говорът – завален и неясен….

За последвалите десетки изследвания на всички възможни показатели в кръвта, за скенерите, ЯМР-ите и генетичните изследвания в чужди лаборатории, вероятно се досещате сами. Поставената работна диагноза „левкодистрофия“ не удовлетворява и самите лекари, но те не могат да докажат нищо друго…Споменатото сравнително рядко наследствено страдание се изразява в нарушена обмяна на определени мастни киселини и води до тежки мозъчни увреждания. Напълно сходни, впрочем с тези при детето.

Майката ме молеше за „алтернатива“ и аз наистина се втурнах да направя всичко, което можех и знаех…Дори изпросихме чрез Нова телевизия пари и купихме скъпо турманиево легло за ежедневна рехабилитация и осигурихме възможно най-чистити и доказано ефикасни естествени лекарства…

Наглед всички, дори и обществото, положиха сериозни грижи. Майката не се откъсваше от своето дете и изпълняваше стриктно всички препоръки.

Резултатът беше хилав и неокуражителен…Но ние не губехме надежда.

Докато през август 2015г. не прочетох книгата на Сали….

В миг се сетих изтръпнала за това дете и прозрях веднага огромната ни обща грешка….

Последвалият разговор с горката майка доказа, че съм права…

Някъде назад във времето някакъв лекар сякаш споменал за дефицит на В12, но другите отхвърлили идеята веднага.

Не укорявам своите колеги. Аз също можех да запитам дали е проверена стойността на В12, но не го направих.

Независимо, че вече е било късно, важното е, че и аз изобщо не се досетих за тази възможна причина.

Защото в университета дефицитните състояние и тяхната болестотворна роля не се изучават изобщо.

Когато книгата ми върна спомена за истинската роля на В12 за цялостната обмяна на веществата и за правилната дейност на нервната система,
започнахме инжекции веднага.

Но вече беше късно, много късно…

Детето очевидн е било с недостиг на В12 още от времето на вътреутробното си развитие. И нервната система е безвъзвратно увредена.
Месеци наред поставяхме инжекции, давахме и течен В12 през устата..

Ефект така и не настъпи…

През изминалите близо две години се сблъсках със стотици сгрешени диагнози и объркани съдби. Някои от тях за щастие са вече здрави.
Без никакви усилия. Само защото си набавиха навреме липсващият елемент – жизненоважният витамин В12.

д-р Мария Папазова

рак и витамин B12

ЕДНА НЕУДОБНА ИСТИНА или … КАНЦЕРОГЕНЕН ЛИ Е ВИТАМИН В12?

Преди няколко десетилетия фармацевтичната индустрия разпространи умело сред медицинската общност „научната новост“, че витамин В12 е канцерогенен.

В резултат на това, независимо от очевидния абсурд на твърдението, лекарите от всички специалности започнаха да избягват приложението му. Впоследствие мълвата обхвана цялото общество и независимо от липсата на каквито и да е научни доказателства и клинични потвърждения, все още много хора и у нас се страхуват да приемат В12, а в онкологичните отделения лекарите продължават да съветват пациентите си категорично да го избягват. Каква е истината?

Прочетете краткия материал и ще разберете.

Да започнем с общоизвестния медицински факт, че пернициозната анемия – една от формите на дефицит на В12, е свързана с повишен риск от рак на стомаха. В този случай и злокачественото заболяване, и анемията е резултат от автоимунен процес, чрез който организмът атакува собствените си клетки и уврежда т.н. париетални клетки в стомаха. Увредените клетки не могат да произвеждат вътрешен фактор, необходим за усвояването на В12 и солна киселина (необходима за нормалното функциониране на стомаха и усвояването на В12). Автоимунният процес предизвиква едновременно дефицит на В12 и увредени клетки, които могат да се превърнат в ракови.

По-малко известно е обаче, че ниските нива на В12 са рисков фактор и за други форми на рак, които нямат нищо общо с пернициозната анемия. Ето защо хората с дефицит на В12, независимо от причината – непълноценно хранене, дефекти на метаболизма, стомашен байпас, стомашно-чревни операции, контакт с диазотен оксид, употреба на медикаменти, понижаващи нивото на В12 – може би несъзнателно се излагат на риск от злокачествени заболявания.

Една от най-ясните установени връзки е тази между рака на гърдата и недоимъка на В12. Учените в „Джон Хопкинс“ измерват В12 в кръвни проби от жени, дарили кръв, и сравняват резултатите на 195 жени, които впоследствие развиват рак на гърдата, с тези на здрави жени. Установяват, че сред жените след менопауза рискът от рак на гърдата е два до четири пъти по-висок при тези с В12 в най-ниските 20 %, отколкото при останалите.

Други видове рак също се свързват, макар и некатегорично, с дефицита на витамин В12. Сред тях са ракът на маточната шийка, ракът на белите дробове и ракът на устната кухина.

рак и витамин B12

Ниските нива на В12 спомагат за развитието на рак?

Това е вълнуващо откритие, защото профилактичното приемане на В12 намалява риска, а увеличеният му прием след поставяне на диагнозата подпомага оздравителния процес. Приемането на В12 е изключително лесна, но и прекалено ЕВТИНА стъпка и точно там е проблемът. Имате ли представа за размера на цената на препаратите за химио- “терапия“, която се прилага повсеместно, трови и убива, в сравнение с жълтите стотинки, които струват препаратите с В12?

Защо ниските нива на В12 спомагат за развитието на рак? Една от причините е, че организмът се нуждае от големи количества В12, за да може фолиевата киселина да прояви пълноценно физиологичния си ефект. Една от основните задачи на фолата е да синтезира нуклеотидните „тухлички“ на ДНК. Когато фолатът остане неизползваем поради липсата на В12, той не може да си свърши работата.

Това води до дисбаланс в осигуряването на „тухлички“ за ДНК и организмът се принуждава да промени структурата на ДНК, което я прави по-уязвима. Изследванията на проф. Мирко Белянски доказват, че разкъсаните вериги на ДНК – т.н. „дестабилизирана ДНК“ дори и без наличие на мутации, е сериозна крачка към злокачествено клетъчно израждане. Това е увертюрата на рака. Изследванията показват, че разкъсването на хромозомите е в абсолютна зависимост от дефицита на фолат и В12 (или с високи нива на хомоцистеин, които също са резултат от недоимък на витамин В) и че достатъчните добавки с В12 могат да намалят това разкъсване.

Очевидно, вместо да повтаряме измислицата за канцерогенния ефект на В12, трябва да си зададем правилните въпроси:

Възможно ли е дефицитът на В12 да повиши риска от рак?

По-голям ли е рискът да развиете рак, ако нивата ви на В12 са прекалено ниски? Изследванията сочат, че отговорът е „да“. Ето част от заключенията в медицинската литература:

– Учени, изследвали нивата на В12 при жени със и без рак на шийката на матката, установяват, че фолиевата киселина и В12 имат защитен ефект.
– Изследване на човешкия папиломавирус (HPV), свързван с развитието на рак на шийката на матката, установява, че жените с по-ниски нива на В12 са склонни към по-упорити инфекции с HPV .
– Неотдавнашно проучване показа, че рискът от инвазивен рак на шийката на матката е силно повишен при жени с високи нива на хомоцистеин – аминокиселина, която при натрупване уврежда организма. Високият хомоцистеин от своя страна се свързва с ниски нива на фолат, витамин В12 и/или витамин В6.
– Учени от Алабама изследват жени във висок риск от рак на устата поради дъвчене на тютюн или бетел. Оказва се, че тези, които консумират по-малко животински продукти, по-често получават малигнени лезии от останалите, като най-висок е рискът при жените, приемащи малки количества както животински продукти, така и зеленчуци. Резултатът не е учудващ, предвид факта, че В12 от животинските продукти и фолатът от зеленчуците работят ръка за ръка.

Освен това, дефицитът на В12 може да навреди на биологичния процес метилиране, което предизвиква „включване“ на грешни гени или хромозоми или пречи на активирането на правилните. Аномалното метилиране е характерно за клетки в процес на превръщане в ракови, а ученият Санг-Ун Чой отбелязва, че „Хипометилирането на геномната ДНК е често срещан феномен при рака на дебелото черво, белите дробове, стомаха, матката и шийката на матката“. При някои видове се наблюдава и аномално хиперметилиране.

Каква е ролята на правилното метилиране и необходимите за него нутриенти в храната за предотвратяването на рака? Едно изследване показва, че храната с високо съдържание на фолат, нужен за правилното метилиране, се свързва с почти 40 % понижаване на риска от рак на дебелото черво. (Помните, че фолатът действа само в присъствието на витамин В12, така че ако имате дефицит на В12, голяма част от фолата в организма ви ще остава неизползваем.) Друго изследване установява, че високите дози фолиева киселина и витамин В12 забележимо намаляват предраковите клетки в слюнката на пушачите. Трето изследване, този път в Япония, открива, че пушачите, които приемат добавки от В12 и фолиева киселина, показват драстичен обрат в измененията на клетките, свързвани с развитието на рак. Налице са също данни, свързващи неправилното метилиране и бедната на важните за него нутриенти храна с рак на черния дроб, мозъчни тумори в детска възраст, лимфома и рак на панкреаса (10).

Лошото метилиране води и до високи нива на аминокиселината хомоцистеин, която увеличава риска не само за сърдечни заболявания, но може би и за рак (особено от типичните за жените видове). Онкологът Б. Т. Жу отбелязва, че високите нива на хомоцистеин, вследствие недостиг на В12, фолат и/или В6, могат да предизвикат аномално разграждане на естрогените, намаляване на нивата на определен естрогенен метаболит, възпрепятстващ развитието на рак и натрупване на друг със „силен проканцерогенен“ ефект.

„Тази хипотеза – пише той, – предполага, че достатъчният хранителен прием на фолат, витамин В6 и витамин В12 може да намали свързания с хиперхомоцистинемията риск от хормонално злокачествено заболяване“ (11).

Нещо повече: дефицитът на В12 нарушава функциите на имунната система, а неадекватната имунна система не може да ви предпази от раковите клетки. Всъщност проблемите с имунната система, резултат от недоимъка на В12, са свързани не само с рак, но и с други проблеми, които ще разгледаме в следваща статия.

Кога дефицитът на В12 предизвиква фалшиви опасения от рак?

Освен че реално повишава риска от рак, недоимъкът на В12 повишава вероятността да получите неправилна диагноза за предракови лезии, особено при жените. Причината е, че в резултат от този дефицит клетките на лигавицата на шийката на матката се деформират. Тези изменения предизвикват аномален вид на цитонамазката, което често води след себе си допълнителни изследвания и дори ненужни операции.

Ето защо подозрението за предмалигнени клетки в цитонамазката винаги трябва да кара лекаря да назначи подробно изследване за В12, преди да постави окончателна диагноза, като терапия налагат и резултати в сивата зона.

Ето и няколко случая от клиничната практика, цитирани в книгата на Сали Пачолок „А дали не е В12“:

През 2010 г. ни се обади Джена (сега на 39 години), която беше получила тежко увреждане вследствие на недиагностициран дефицит на В12 след стомашен байпас. Нито един от лекарите ѝ не бе назначил добавки с В12 или поне проследяване на статуса. Тя имаше множество признаци и симптоми на недоимък от четири години, но специалистите не го бяха установили. Освен това имаше атипични клетки в цитонамазката, които бяха накарали гинеколога да приложи дилатация и кюретаж и бримкова електрохирургична ексцизия.

Аномалиите в клетките продължиха, докато най-сетне не бе установен тежкият дефицит на В12. Ако само един от лекарите ѝ, в т.ч. гинекологът ѝ, беше запознат с признаците и симптомите на този недоимък, Джена нямаше да остане трайно прикована към инвалидната количка.
Джена е получила подостра комбинирана дегенерация на гръбначния стълб, причинена от късно открития дефицит на В12. Няма чувствителност в краката, пикочният ѝ мехур не функционира нормално заради неврологично увреждане вследствие на недоимъка. В резултат на това тя страда и от задържане на урина, чести инфекции на пикочните пътища и се нуждае от ежедневна катетеризация.

Възможно е атипичните цервикални клетки при жени с дефицит на В12 в крайна сметка да се превърнат в ракови, ако недоимъкът не се лекува. (Това подсказва ясната връзка между дефицита на В12 и рака на маточната шийка.) Ето защо лекарите, които заподозрат възможен недоимък при жени с проблемни цитонамазки, могат не само да им спестят време, пари и стрес, но и да спасят живота поне на някои от тях.


Доц. д-р Мария Папазова по книгата на Сали Пачолок „А дали не е В12“