Да продължим с въпросите ….

Страдате ли от умора, анемия, депресия или чести падания?
Диагностицирано ли е детето ви със забавено развитие или аутизъм?
Или ваш близък с деменция, Алцхаймер или множествена склероза?

Да продължим с въпросите…

Какво, според вас, е общото между тези хора?

– Четиридесетгодишен репортер, който е изгубил способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му подозира ранен Алцхаймер…
– Красиво, нормално осеммесечно бебе, което постепенно спира да говори и реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно…
– Двадесетгодишна жена, изпаднала в тежка депресия, която се опитва да се самоубие…
– Балетна танцьорка, която едва не губи способността си да ходи след козметична операция …
– Шестдесет и девет годишна жена с проблеми с равновесието, която пада и получава фрактура на таза…
– Тридесет и осем годишна жена, прикована доживот към инвалидна количка след операция за стомашен байпас…
– Осемдесет и шест годишен мъж, който започва да страда от налудност и убива жена си…
– Петдесет и четири годишна жена, страдаща от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, които лекарят диагностицира като множествена склероза…
– Четиригодишно момиченце, диагностицирано с аутизъм…
– Седемдесет и три годишен мъж, чиито чести падания лекарите обясняват с напредналата възраст и евентуални микроинсулти…
– Млада жена, която не може да зачене…
– Дядо, който за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция…

Ето и общото между всички тях: никой от тях няма правилна диагноза !!!

Вместо това имат множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия, диабетна невропатия. В действителност обаче всички те страдат от едно и също медицинско състояние:

 

Дефицит на витамин В12

„Недоимъкът на витамин В12 е епидемия, водеща до повече вреди за здравето от полиомиелита, която може да бъде предотвратена с елементарен скрининг и лечение.“
Сали Пачолок

ЕТО и 2 трагични истории от 2009-а:

Първата е от майка, която разказва как шестмесечното й бебе започнало да показва признаци на изоставане в развитието. Педиатърката била запозната със състоянието на момиченцето, но просто го следяла. На 13 месеца и половина детето най-после било диагностицирано с тежък дефицит на В12 и през ноември 2008 г. започнало лечението. Две години по-късно се наблюдава известно подобрение, но изглежда диагнозата и терапията са закъснели твърде много и са довели до трайно мозъчно увреждане.

Вторият имейл е от сърдечен хирург, завършил медицина в „Харвард“. През декември той писал на Сали за погрешната си автодиагноза и неправилно лечение на възникнал през 2009 г. дефицит на В12, който довел до трайно неврологично увреждане.

Очевидно не може да се каже, че печелим войната с недоимъка на В12. И имаме нужда от вашата помощ. Кой ще се окаже следващият в тази коварна верига от невежество, потайност и лекарски грешки? Кой още трябва да пострада, за да бъде признато това нарушение и да получи ранна диагностика? Трябва ли това да бъде президент, папа, политик, кинозвезда, телевизионен водещ или спортен герой? Кой и какво още е нужно, за да обърне светът внимание?

Трябва да се насочим не само към медицинската общност, но и към застрахователните компании, законодателите и адвокатите. Като медици ни е много трудно да кажем последното, но истината е, че значимите промени в медицината често настъпват след натиск от страна на правото. Нужен е знаков процес или дори няколко такива, за да се привлече вниманието на повече медици. Десетилетният ни собствен и чужд опит показва, че това може да се окаже единственият път към съществена промяна. А промяна трябва да има, защото залогът е животът на милиони хора и милиарди долари.

Доказателствата, които ще прочетете в тази книга, ясно показват, че неоткритият и нелекуван дефицит на В12 води до тъкмо такива събития и не би трябвало никога да се случва. Всеки ден в здравните институции влизат и излизат хора с недиагностициран недоимък на В12. Въпреки това невежеството, апатията и острият недостиг на информация у медицинското съсловие позволява тази лоша практика да се повтаря хиляди пъти годишно.

дефицит на витамин б 12