Какво е Витамин В 12 и защо е толкова важен?

За да разберем защо дефицитът на витамин В 12 може да ви навреди и даже убие, както и защо той е толкова често срещан дори при видимо здрави хора, важно е да научим малко повече за витамините като цяло и с какво е уникален В12.

Витамин Б 12

Човешкият организъм се нуждае от тринадесет различни витамина, за да живее и да бъде здрав. Тези мънички молекули участват в хиляди химични реакции, които изграждат тъканите и органите, осигуряват енергия от храната, пречистват токсините, предпазват от инфекции, възстановяват увреждания и позволяват на клетките да комуникират помежду си.

Организмът не може сам да произвежда витамини и разчита да ги получават от съответните храни. Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините от група В, са водноразтворими и запасите от тях трябва да се обновяват всеки ден. Ако не приемате достатъчно от даден витамин, запасите ви ще намалеят, ще получите граничен недоимък, а впоследствие сериозен дефицит като скорбут (при недостиг на витамин С) или берибери (при недостиг на витамин В1). Колкото повече намаляват запасите ви, толкова по-тежки ще бъдат последствията, които могат да доведат и до смърт.
Един от тези тринадесет витамина, от които се нуждае организмът, е В12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен от милиони хора.

В12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват*. *(* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.)

За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.

Въпреки че според Института по медицина човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.

Защо? Защото за да стигне от устата до кръвта ви, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:

1. В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т. нар. вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.

Мнозинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.

Този сложен метаболизъм на В12 – много по-сложен, отколкото при който и да било друг витамин – може да се прекъсне във всеки един момент. Най-известният (но не и най-разпространеният) проблем е пернициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което някога е осъждало жертвите си на физически и умствен упадък, следван от ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да произвежда вътрешен фактор и така приеманият с храната витамин В12 остава безполезен. През 1912 г. двама лекари, Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи, откриват, че даването на четвърт килограм черен дроб дневно на пациентите с пернициозна анемия драстично намалява симптомите. *(*Повечето хора, категоризирани като болни от пернициозна анемия в онези времена, може да са страдали от други, по-разпространени форми на дефицит на В12.) С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симптомите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина. *(*Фрида Робшнелт-Робингс открива, че диетата, съдържаща големи количества черен дроб, лекува анемия при кучетата, заедно с Уипъл. Въпреки че двамата са съавтори на много статии, само той получава Нобеловата награда за съвместната им работа.)

Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали от „пернициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на В12. Важното е, че дори днес нелекуваният недоимък на В12 може да бъде опасен и дори смъртоносен.

Много по-честа причина за дефицита на В12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т. нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин В12 от протеините – проблем, който често се влошава от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други медикаменти (вж. Втора глава). Освен това по-възрастните хора имат по-малко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.

В риск са обаче не само хората в напредналата възраст. Всяка стомашна операция с цел отслабване (гастритен байпас) или частична или пълна стомашна резекция по други причини също са кандидати за дефицит на В12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частична или пълна резекция (отстраняване) на илеума също водят до недостиг на В12, защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на В12.

Освен това дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването може да бъде нарушено от стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много лекарства, предписвани за най-различни състояния от гастроинтестинален рефлукс и язва до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при употреба на наркотици също може да деактивира В12. Токсини като живака пречат на способността на В12 да преминава кръвно-мозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки етап от вродени проблеми, които ще разгледаме в следващите глави. Затова хората, които казват: „Не мога да имам дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.

Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333 % от препоръчителния дневен прием) (9). А ако вече страдате от недостиг на В12, няколкото микрограма, които ще получите от стандартните добавки (6 mcg) ще ви свършат толкова работа, колкото ако се опитвате да напълните празен плувен басейн с по една чаена лъжичка вода на ден. Индивид с дефицит на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.

Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с В12 (вж. Единадесета глава). Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.

Списък на възможните признаци и симптоми, произтичащи от недостига на В12

Забележка: Ако имате някой от тези симптоми, това не означава, че непременно страдате от дефицит на В12, понеже те могат да имат различни причини, но със сигурност означава, че лекарят ви трябва да назначи изследвания, за да изключи тази възможност.

Психични изменения

– раздразнителност
– апатия
– сънливост
– подозрителност (параноя)
– промени в характера
– депресия (вкл. следродилна)
– загуба на памет
– деменция и влошаване на интелектуалните способности
– халюцинации
– склонност към насилие
– изоставане в развитието и/или аутистично поведение при децата

Неврологични признаци и симптоми

– аномални усещания (болки, изтръпване и/или схващане на ръцете, краката, торса и др.)
– понижена чувствителност на допир, болка и/или температура
– загуба на чувството за местоположение на тялото
– слабост (в ръцете, краката, торса и др.)
– непохватност (сковани или тромави движения)
– тремор
– симптоми, имитиращи болестта на Паркинсон или множествена склероза (МС)
– спастични мускули
– инконтиненция (на урина и/или изпражнения)
– парализа
– промени в зрението (намаляване или загуба)
– увреждане на зрителния нерв (зрителен неврит, възпаление или атрофия на зрителния нерв)

Съдови проблеми

– преходни исхемични атаки (микроинсулти)
– церебрални съдови инциденти (инсулт)
– коронарна болест на сърцето
– инфаркт на миокарда
– конгестивна сърдечна недостатъчност
– палпитации (сърцебиене и „прескачане на сърцето“)
– ортостатична хипотензия (ниско кръвно налягане в изправено положение, което може да доведе до припадъци и падания)
– дълбока венозна тромбоза (запушване на вена в крака или ръката)
– белодробна тромбемболия (тромб в белия дроб)

Други признаци и симптоми

– недостиг на въздух
– обща слабост
– хронична умора
– загуба на апетит/загуба на тегло или анорексия
– епигастритна болка (лошо храносмилане, усещане за препълване или подуване след консумация на малки или нормални порции)
– гастроинтестинални проблеми (диария, констипация)
– остеопороза
– повишена податливост на инфекции
– незадоволително физическо развитие при новородени и бебета
– тинитус (шум или бучене в ушите)
– витилиго (бели петна по кожата) или обратното, хиперпигментация на кожата
– преждевременно посивяване на косата

Системи, засегнати от дефицита на витамин В12

Неврология

Схващане, изтръпване и/или парене в ръцете, краката или тялото, проблеми с равновесието, трудности при придвижване, падане, слабост, тремор, парализа, объркване, склонност към забравяне, деменция, депресия, психични заболявания, психоза, инконтиненция, импотентност, главоболие, загуба на зрението

Хематология (кръвна система)

Умора, слабост, анемия, задух, уголемен далак или черен дроб, уголемени еритроцити (макроцити), хиперсегментирани неутрофили, овалоцити

Имунология

Трудно заздравяване на рани, повишена податливост на инфекции, повишен риск от рак, затруднено изработване на антитела след ваксинация

Съдова система

Коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, белодробна емболия, дълбока венозна тромбоза в крайниците, микроинсулти, инсулт

Храносмилателна система

Лошо храносмилане, коремни болки, констипация, диария, гастроезофагеален рефлукс, гастрит, загуба на тегло (при някои)

Мускулно-скелетна система

Фрактури, остеопороза, потисната активност на остеобластите (клетките, изграждащи нова костна маса)

Пикочно-полова система

Аномалии в цитонамазките, уринна инкотиненция, импотентност, безплодие

Много хора се удивяват, че един-единствен медицински проблем – недоимъкът на В12 – може да причини толкова разнообразни симптоми. Причината обаче е проста: В12 има много лица и играе ключови роли за здравето на нервите, мозъка, кръвта, имунната система, формирането на ДНК (молекулната схема за изграждане на веществата, които образуват и поддържат организма ви). Така на практика дефицитът на В12 може да наруши функциите на почти всяка част от тялото ви.

По-конкретно, недостигът на В12 често поразява нервната система, като уврежда мекото мастно вещество, наречено миелин, което обгръща и защитава нервните влакна. Това увреждане (демиелинация), което може да се сравни с разнищване обвивката на електрически проводник, може да ви тласне към загадъчни и стряскащи неврологични проблеми – от схващане, изтръпване или болки в ръцете и краката до загуба на равновесие, загуба на зрение, импотентност или инконтиненция. Тъй като психичното състояние се управлява от мозъка и нервната система демиелинацията, причинена от дефицит на В12, може да доведе и до загуба на паметта, неясно мислене, промени в характера, депресия и дори психоза или деменция. При децата увреждането може да бъде още по-тежко, защото техният мозък продължава да се формира и изисква достатъчно количество В12, за да се развива нормално.

Vitamin B12

Дефицитът на В12 може да наруши функциите на почти всяка част от тялото ви.

Ако дефицитът на В12 продължи, имунната система също става негова жертва, защото не е в състояние да произвежда бели кръвни телца, които да се борят с болестите. Така ставате лесна плячка на вирусните и бактериалните инфекции. Стомашно-чревната система също страда, защото тялото не произвежда достатъчно клетки, с които ефективно да замества чревната лигавица, поради което са възможни диария, гадене или сериозна загуба на апетита. И накрая, с нарастване на дефицита на В12, е много вероятно да чувствате слабост и изтощение заради анемията, която възниква, когато организмът не е в състояние да произвежда достатъчно здрави кръвни клетки, които да пренасят кислород до всички клетки на тялото ви.

Успоредно с това дефицитът на В12 води до нарушаване на важния метаболитен път за детоксикация на потенциално опасната аминокиселина хомоцистеин. Натрупващият се в кръвта хомоцистеин драстично повишава риска от коронарна болест на сърцето, инсулт и тромбози. При бременност високият хомоцистеин увеличава предразположението към прееклампсия – потенциално фатално усложнение.

При жените кръвните аномалии в резултат от дефицита на В12 могат да засегнат лигавицата на матката и шийката и да доведат до цервикална дисплазия (аномални клетки в шийката на матката), които могат да бъдат погрешно взети за предракови. Недостигът на В12 обаче не само наподобява предупредителните знаци на рака, а действително увеличава риска от определени злокачествени заболявания както при мъжете, така и при жените. Пернициозната анемия – класическа форма на дефицит на В12, е значителен рисков фактор за рак на стомаха, а все повече данни говорят и за връзка между ниските нива на В12 и рака на гърдата.

Дотук ви казах много плашещи неща. Милиони хора по целия свят страдат от неустановен дефицит на В12 и вие може да сте един от тях. Ако е така, тази болест може да атакува мозъка, нервната ви система, сърдечно-съдовата и имунната ви система, подлагайки ви на всякакви рискове от деменция като при Алцхаймер до сърдечни заболявания и рак. Не сте в безопасност, дори да ходите на редовни профилактични прегледи, защото лекарят ви може да пропусне вярната диагноза, докато не е станало твърде късно. А ако сте жена и не откриете навреме дефицита си на В12, дори децата ви могат да получат трайно увреждане на тялото и мозъка.

Това е лошата новина. Добрата е, че ако бъде уловен навреме, дефицитът на В12 е едно от най-лесно лечимите нарушения, които светът познава. Много хора, които някога са страдали от дефицит на В12, казват, че тази диагноза е била най-хубавото нещо, което им се е случило, защото се е оказало, че „нелечимите“ симптоми на невропатия, слабост, безплодие, множествена склероза, депресия и други проблеми, които са ги измъчвали, всъщност са напълно лечими.

В този сайт ще споделим историите на много хора, проходили, след като са били приковани към легло…Хора, избавили се от мъчителни болки в краката и гърба…Хора, излекувани от загуба на паметта, депресия, шизофренични симптоми и дори деменция…Хора, които вече не се нуждаят от кръвопреливания заради загадъчна анемия… Хора, заченали здрави бебета след терапия с В12…и дори деца със забавено развитие или аутизъм, отбелязали чудотворен напредък след откриването и коригирането на нивото им на В12. Всички тези хора са преживели драматично подобрение след най-простото и безопасно лечение: няколко инжекции (или в някои случаи, хапчета) с мегадози от витамин В12.

Лошата новина е, че дефицитът на В12 не се отичта от лекарите, може да доведе до тежки нарушения, които засягат всички органи и системи и имитират всякакви диагнози и може да застраши или отнеме живота ви.
Добрата новина е, че ако бъде уловен навреме, дефицитът на В12 е едно от най-лесно лечимите нарушения, които светът познава.

А дали не е B12 ?

А дали не е В12 ?

Един безмълвен убиец дебне милиони хора по целия свят.
Може би и вие сте сред тях….?

Този убиец е майстор на маскарада и поразява хората по най-различни начини. Един измъчва с тремори, друг – с депресия или психоза, трети – с мъчителни болки в краката или ръцете или даже парализа. Може да имитира болестта на Алцхаймер, множествена склероза (МС), ранен Паркинсон, диабетна невропатия или синдром на хроничната умора. Може да направи мъжете и жените безплодни и да увреди развитието на децата им. Понякога дреме и само тайничко увеличава риска от смъртоносни болести – от сърдечни и мозъчни удари до рак.

Това медицинско нарушение произтича от витаминен дефицит, но стандартната мултивитаминна таблетка обикновено не може да го предотврати; възможно е да не помогнат и високите дози от перорални формули.

Лекарите го смятат за „старческа болест“, но то може да порази всеки човек на всяка възраст, а понякога най-тежко засяга децата.

Нарушението, за което говоря, е дефицит на витамин В12.

Ако го развиете, то може да бъде лесно открито, третирано и излекувано – но само ако лекарят ви постави диагнозата, преди да е станало късно. За съжаление, това не се случва често.

Това е предговорът на книгата от един много известен лекар – много силен текст и ще даде точна представа за проблема!!!

Неотдавна на една европейска конференция, на която говорихме двамата със Sally Pacholok, споделих с делегатите, че където и да пътувам, винаги нося две книги със себе си.

Едната е Библията. Другата е книгата на Сали: „А дали не е В12?“.

„А дали не е В12?“ казва само истината и така „връща живота“ на хората с дефицит на В12, които иначе са напът да го изгубят.

Авторите, м.с. Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт са се посветили на благородна кауза. Те са превърнали труда си в безценен справочник за студентите по медицина, практикуващите лекари и другите здравни специалисти. И въпреки научния и високопрофесионалния си подход, те са съумели да го напишат достатъчно ясно и просто, за да бъде полезен и на пациентите с дефицит на В12, техните семейства и приятели.

За съжаление, въпреки всички налични до момента доказателства, медицинските специалисти като цяло продължават да учат, че недостигът на В12 засяга само кръвотворната система – иначе казано, че това е само нарушение на кръвта, водещо до анемия и образуване на мегалобластни червени кръвни телца в костния мозък.

С тази забележителна книга обаче Сали и Джефри успяват да покажат обратното. Дефицитът на В12 е мултисистемен, полигландуларен, многоаспектен метаболитен, токсичен (хомоцистеинов) синдром.
Интересът на Сали към проблема датира от 1985 г., когато самата тя получава редица погрешни диагнози въпреки типичната мегалобластоза и сериозна фамилна анамнеза, явно сочеща към дефицит на В12. Това кара Сали, медицинска сестра в спешно отделение, и съпруга й, Джефри, спешен медик, да проведат собствено проучване и да съберат, анализират и съпоставят многоброни научни статии, публикувани от уважавани университети и изтъкнати учени.

Още когато прочетох „А дали не е В12?“ за първи път през 2005 г., в съзнанието ми се запечатаха пет цитата. В началото се чудех защо. После осъзнах, че аз също се сблъсквам с този проблем от 1981 г., когато попаднах на първия си случай на недоимък на В12. Оттогава насам диагностицирам, лекувам и наблюдавам над 1000 пациенти с дефицит на В12 или 18 % от цялата ми практика, в сравнение с 0,01 % диагностицирани в национален мащаб.

Sally Pacholok Ето и петте поразителни цитата от книгата:

„Изтъкнати лекари бяха водили борба да хвърлят светлина върху епидемията от дефицит на В12 и бяха изгубили. Какъв шанс имах аз да променя нещата?“
„Бушува невидима за обществото ни епидемия, практически незабелязана и от медицинските специалисти.“
„Но аз не можех да се примиря с неспирния парад от хора, чийто живот е съсипан заради липсата на диагноза и терапия на едно лесно установимо, лесно лечимо състояние.“
„Това е най-предотвратимият и най-лечимият бич в медицината – но само ако решим да действаме.“
„Заедно можем да спрем тази епидемия.“

Питам се защо решаващата, подкрепена с доказателства информация, представена в тази книга, продължава да не се приема и лечението на недостига на В12 остава встрани от конвенционалната практика на всички континенти.

Нима съществува целенасочена конспирация за потискане и дискредитиране на тази информация и хората, които се борят да насочат световното внимание към този проблем? Кой печели от възпирането на простото, безвредно лечение на един витаминен дефицит? Това лечение може да спаси пациентите от нещастно съществуване, водещо в крайна сметка до бавна, болезнена, преждевременна смърт. Грижите за тези пациенти през често продължителните периоди на боледуване струва на правителствата милиарди долари, а на семействата им – много време, пари и болка.

И въпреки това тревожните факти са следните:

– Вниманието към дефицита на В12 от страна на медицинското съсловие и властта не само не се увеличава, но намалява;
– Настоящото поколение от лекари и невролози почти не познава това състояние;
– Сведенията за този дефицит се омаловажават и дори се представят объркващо в най-новите издания на уважавани учебници по медицина.

Дори когато клиницистите знаят, че трябва да лекуват в съответствие с добрата медицинска практика (да изследват, диагностицират, лекуват и спасяват живот), те се боят да започнат терапия поради липсата на съвременни национални директиви. Това води до множество погрешни диагнози, неправилно лечение, неизказани страдания и трагична смърт.

Огромно предизвикателство е да се променят закостенелите медицински схващания, дори когато последните водят до смърт или инвалидизиране. То става още по-голямо, когато фармацевтичните компании изкарват милиарди долари от медикаменти, които само модифицират и маскират симптомите на дефицита на В12 и на практика се борят срещу хората, на които би трябвало да помагат*. *(*Съдебен процес Alliance for Natural Health v. Sibelius, F. Supp. 2d, 2010 WL 2110071 (D.D.C. May 27, 2010.)

Но моля ви, Сали и Джефри, не се обезсърчавайте. И ние във Великобритания, и много хора по целия свят се възхищават и ви обичат, и са ви безкрайно признателни за безценния ви принос.

„Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.“ *(*Гал. 6:9. Бел. прев.)

д-р Джоузеф Чанди (Каялакаком)
Практикуващ лекар от Националната служба по здравеопазване на Великобритания
Носител на наградата „Величието на Индия“ за 2010 г. за медицинска служба в полза на общността