А дали не е B12 ?

А дали не е В12 ?

Един безмълвен убиец дебне милиони хора по целия свят.
Може би и вие сте сред тях….?

Този убиец е майстор на маскарада и поразява хората по най-различни начини. Един измъчва с тремори, друг – с депресия или психоза, трети – с мъчителни болки в краката или ръцете или даже парализа. Може да имитира болестта на Алцхаймер, множествена склероза (МС), ранен Паркинсон, диабетна невропатия или синдром на хроничната умора. Може да направи мъжете и жените безплодни и да увреди развитието на децата им. Понякога дреме и само тайничко увеличава риска от смъртоносни болести – от сърдечни и мозъчни удари до рак.

Това медицинско нарушение произтича от витаминен дефицит, но стандартната мултивитаминна таблетка обикновено не може да го предотврати; възможно е да не помогнат и високите дози от перорални формули.

Лекарите го смятат за „старческа болест“, но то може да порази всеки човек на всяка възраст, а понякога най-тежко засяга децата.

Нарушението, за което говоря, е дефицит на витамин В12.

Ако го развиете, то може да бъде лесно открито, третирано и излекувано – но само ако лекарят ви постави диагнозата, преди да е станало късно. За съжаление, това не се случва често.

Това е предговорът на книгата от един много известен лекар – много силен текст и ще даде точна представа за проблема!!!

Неотдавна на една европейска конференция, на която говорихме двамата със Sally Pacholok, споделих с делегатите, че където и да пътувам, винаги нося две книги със себе си.

Едната е Библията. Другата е книгата на Сали: „А дали не е В12?“.

„А дали не е В12?“ казва само истината и така „връща живота“ на хората с дефицит на В12, които иначе са напът да го изгубят.

Авторите, м.с. Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт са се посветили на благородна кауза. Те са превърнали труда си в безценен справочник за студентите по медицина, практикуващите лекари и другите здравни специалисти. И въпреки научния и високопрофесионалния си подход, те са съумели да го напишат достатъчно ясно и просто, за да бъде полезен и на пациентите с дефицит на В12, техните семейства и приятели.

За съжаление, въпреки всички налични до момента доказателства, медицинските специалисти като цяло продължават да учат, че недостигът на В12 засяга само кръвотворната система – иначе казано, че това е само нарушение на кръвта, водещо до анемия и образуване на мегалобластни червени кръвни телца в костния мозък.

С тази забележителна книга обаче Сали и Джефри успяват да покажат обратното. Дефицитът на В12 е мултисистемен, полигландуларен, многоаспектен метаболитен, токсичен (хомоцистеинов) синдром.
Интересът на Сали към проблема датира от 1985 г., когато самата тя получава редица погрешни диагнози въпреки типичната мегалобластоза и сериозна фамилна анамнеза, явно сочеща към дефицит на В12. Това кара Сали, медицинска сестра в спешно отделение, и съпруга й, Джефри, спешен медик, да проведат собствено проучване и да съберат, анализират и съпоставят многоброни научни статии, публикувани от уважавани университети и изтъкнати учени.

Още когато прочетох „А дали не е В12?“ за първи път през 2005 г., в съзнанието ми се запечатаха пет цитата. В началото се чудех защо. После осъзнах, че аз също се сблъсквам с този проблем от 1981 г., когато попаднах на първия си случай на недоимък на В12. Оттогава насам диагностицирам, лекувам и наблюдавам над 1000 пациенти с дефицит на В12 или 18 % от цялата ми практика, в сравнение с 0,01 % диагностицирани в национален мащаб.

Sally Pacholok Ето и петте поразителни цитата от книгата:

„Изтъкнати лекари бяха водили борба да хвърлят светлина върху епидемията от дефицит на В12 и бяха изгубили. Какъв шанс имах аз да променя нещата?“
„Бушува невидима за обществото ни епидемия, практически незабелязана и от медицинските специалисти.“
„Но аз не можех да се примиря с неспирния парад от хора, чийто живот е съсипан заради липсата на диагноза и терапия на едно лесно установимо, лесно лечимо състояние.“
„Това е най-предотвратимият и най-лечимият бич в медицината – но само ако решим да действаме.“
„Заедно можем да спрем тази епидемия.“

Питам се защо решаващата, подкрепена с доказателства информация, представена в тази книга, продължава да не се приема и лечението на недостига на В12 остава встрани от конвенционалната практика на всички континенти.

Нима съществува целенасочена конспирация за потискане и дискредитиране на тази информация и хората, които се борят да насочат световното внимание към този проблем? Кой печели от възпирането на простото, безвредно лечение на един витаминен дефицит? Това лечение може да спаси пациентите от нещастно съществуване, водещо в крайна сметка до бавна, болезнена, преждевременна смърт. Грижите за тези пациенти през често продължителните периоди на боледуване струва на правителствата милиарди долари, а на семействата им – много време, пари и болка.

И въпреки това тревожните факти са следните:

– Вниманието към дефицита на В12 от страна на медицинското съсловие и властта не само не се увеличава, но намалява;
– Настоящото поколение от лекари и невролози почти не познава това състояние;
– Сведенията за този дефицит се омаловажават и дори се представят объркващо в най-новите издания на уважавани учебници по медицина.

Дори когато клиницистите знаят, че трябва да лекуват в съответствие с добрата медицинска практика (да изследват, диагностицират, лекуват и спасяват живот), те се боят да започнат терапия поради липсата на съвременни национални директиви. Това води до множество погрешни диагнози, неправилно лечение, неизказани страдания и трагична смърт.

Огромно предизвикателство е да се променят закостенелите медицински схващания, дори когато последните водят до смърт или инвалидизиране. То става още по-голямо, когато фармацевтичните компании изкарват милиарди долари от медикаменти, които само модифицират и маскират симптомите на дефицита на В12 и на практика се борят срещу хората, на които би трябвало да помагат*. *(*Съдебен процес Alliance for Natural Health v. Sibelius, F. Supp. 2d, 2010 WL 2110071 (D.D.C. May 27, 2010.)

Но моля ви, Сали и Джефри, не се обезсърчавайте. И ние във Великобритания, и много хора по целия свят се възхищават и ви обичат, и са ви безкрайно признателни за безценния ви принос.

„Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.“ *(*Гал. 6:9. Бел. прев.)

д-р Джоузеф Чанди (Каялакаком)
Практикуващ лекар от Националната служба по здравеопазване на Великобритания
Носител на наградата „Величието на Индия“ за 2010 г. за медицинска служба в полза на общността